zxasq: Август 2007

В началото на лятото за пореден път се проведе музикалния фестивал Exit в Нови Сад, Сърбия. Не знам дали заради програмата или заради това, че имаше евтина пакетна екскурзия, но специално за фестивала бяха пристигнали над 300 човека от България, което си е много голяма цифра в сравнение със миналите години. За тези които не знаят Exit е летен музикален фестивал който се провежда в крепоста Петроварадин, на брега на Дунав край Нови Сад. На фестивала до сега са свирили световно известни групи и диджеи като Massive Attack, Underword, The Cardigans, Laibach, Slayer, Fatboy Slim, 4 Hero, Iggy and the Stooges, Moloko, Stereo MC’s, Tricky, Cypress Hill и много много други. Тази година в програмата на главната сцена можеше да се видят също много интересни групи като: Beastie Boys, Prodigy, Wu Tang, Groove Armada, Bassement Jaxx, Laurin Hill и т.н. Лично аз почти не слушах нищо на главната сцена а почти цялото си време прекарах на малките сцени, които тази година бяха около 20. World Music сцената беше за мен една от най-интересните и за това повечето неща които слушах бяха там. На фестивала имаше и българско участие: Коста Костов (той живее в Германия и може би поради тази причина в България почти никой не го знае) който пускаше на world сцената, Errorbeauty и MANASYt които бяха на Electrana сцената и Уикеда на Fushion сцената. За съжаление Коста Костов се засичаше с Errorbeauty и MANASYt и не можах да го чуя, но на електраната те двамата направиха едни от най-добрите сетове на тази сцена. Сърбите и англичаните (междудругото англичаните на фестивала бяха повече от 15 хиляди - всеки 4 човек е бил от UK, не знам каква реклама е имало там, но определно е била успешна) се изкефиха страшно много . Другите неща които ми бяха най-интересни са: Balkan Beat Box, Russkaja, Dyko and Wolfgang (Kraftwerk), N.O.H.A., всичките диджеи от world сцената - по един на ден, Oi Va Voi и т.н.
Ето малко снимки

N.O.H.A.

ROB GARZA ( Thievery Corp.)

BALKAN BEAT BOX

Gnawa Diffusion

DJ Click flavour

La Sed Gitana

Dyko

MANASYt (Bulgaria)

Errobeauty (Bulgaria)

Четвъртото издание на Synch фестивала тази година се проведе в центъра на Атина в една газова фабрика, близост до музея Керамикос. По време на фестивала можеше да се видят различни изложби, инсталации, филми и да се чуят доста интересните групи и диджеи както от Гърция така и от целия свят. Още като видях програмата на фестивала преди няколко месеца реших да го посетя задължително.
Ден 1
Заедно с няколко човека от България пристигнахме в Атина няколко часа преди началото на Synch, времето което имахме ни стигна точно колкото да си намерим хотел в близост до мястото на фестивала. Към 19:00 бяхме вътре, пред главната сцена готови за началото на лайва на Bonobo. Музикалните сцени на фестивала бяха четри, две от които в закрити помещения (може би поради това че на близо живеят хора музиката на откритите сцени свършваше в полунощ). Концерта на Bonobo започна точно на време, на сцената заедно с него имаше още няколко музиканта и певица. След тях американците !!!( Chk Chk Chk) направиха защеметяващо шоу на живо. Докато свиреха към визията на екраните постоянно течеше надписа „ ! ! ! is pronounced as any three repetitive sounds. Common interpretations are chkchkchk, powpowpow, uhuhuh: unlimited possibilities“. После Fiscerspooner също с доста интересен концерт. Те също бяха смесица от електро и рок на живо, като за лайва им бяха излезнали няколко танцьорки. Общо взето всички групи започваха и свършваха по часовник. На Tent-a (другата открита сцена) успяхме да чуем и едно от големите имена на берлинксата реге/дъб сцена Paul St. Hilaire (Tikiman) заедно със Mark Ernestus от „Rhythm & Sound“. Малко по-късно в D10 залата започнаха артистите на Mutek: канадеца Guillaume & The Coutu Dumonts, Tok Tok заедно със Dr. Wallker и Scott Monteith ака Deadbeat – едно от най-интересните за мен имена в тази зала. След 45 минутния лайв на Deadbeat, който оправда очакванията ми, като освен типичните за него амбиент и дъб парчета пусна и малко хип хоп и реге тракове от последния му албум (а някои неиздавани все още). Като за първа вечер на фестивала бяхме супер доволни от цялата организация – лайн ъпа, цените на баровете, цените на дисковете и дрехите в импровизираните магазинчета в едно хале ( дисковете струваха от 5 евро до 10-12), тоалетните които през цялото време бяха чисти и безплатни, публиката която не беше чак толкова много, не се блъскаше и рядко хвърляше боклуци на земята.
Ден 2
Първото нещо на което попадаме е хип хоп бандата Blend Sextet . Поради това че е много рано още (около 7 слетобед) почти няма хора пред сцената – жалко, тъй като групата е много яка, а след края на концерта им сме изненадани след като разбираме че са гърци. По това време на главната сцена вече е започнал Bugge Wesseltoft заедно със The Mungolian Jetset. Фючър джаз музикантът Bugge е на сцената с най-различни видове инструменти, семплер, синтезатори и дори класическо пиано. Част от лайва му е импровизация и отново всичко е по програма, и свърша с точност. Австрийците Bauchkland или „6 heads with 6 mics“ както ги описват по някой път са следващата група които се качват на сцената (обаче на сцената са само петима от тях). Правят един от най-добрите битбокс концерти които съм гледал, дори феновете които са дошли за Front242 и вече са се наредили най-отпред на оградите със във възторг и през цялото време ръкопляскат. Както след концерта на Bauchklang така и след почти всички други лайвове на фестивала публиката изчезва буквално за секунди, това е нещо което ми е много странно, виждахме как австрииците седят зад завесата на сцената и чакат да бъдат извикани на бис, но гърците вече са се отправили по баровете или другите места за където може да си починеш. Срещаме други българи, някои дошли специално за концерта на Frotn 242, които предстои. Въпреки че очаквахме много повече хора - отново не се пълни мястото пред сцената, и може да слушаш на спокойстиве. След като Front 242 завършват с „Headhunter“ гърците с много викане и аплодисменти успяват да ги накарат да излязат за един бис. Front 242 са една от трите групи на целия фестивал които правят това. В Auditorium 984 (закрита зала, място със около 200-300 седящи места) към 1 след полунощ Alexander Hacke от култовите Einstürzende Neubauten заедно с жена му Danielle de Picciotto представят „The History Of Electricity“. Докато Hacke пуска 9-те музикални части от тази история, Danielle се грижи за визията на огромния екран. Концерта на front 242 и 9-те индъстриал композиции за „The History Of Electricity“ на Hacke и Danielle са перфектен завършек на ноща.
Ден 3
Въпреки че сме доста изморени от разходките в Атина и разбити от високите температури отново тръгваме рано за да можем да хванем Loka които ще свирят от 19:00 на главната сцена. Освен Karl Webb и Mark Kyriacou на сцената излизат още няколко музиканта. Не знам дали заради факта, че записват за Ninja Tune, но групата успя да събере доста хора за този ранен час. Идва ред на MUM и това което представлява групата на живо с двете страхотни вокалистки, които освен че пеят, в различни парчета свиреха на няколко вида инструменти. След тях идва и най-дългочаквания момент за някои хора а именно Method Of Defiance. Още преди да започне лайва пред сцената са се събрали доста хора в очакване на тези велики музиканти от които е създаден проекта. Бас китариста и композитор Bill Laswell със неговия над 20 годишен опит в музикалните среди и близо 300 албума записани с различни музиканти по целия свят, големия тромпетист Thosinori Kondo, барабаниста Guy Licata, дъб/реге/дръм&басс иконата Dr.Israel и легендарния кийбордист и композитор Bernie Worrell. Малко след началото разбираш че ставаш свидетел на един от велик концерт. Когато се загедах и заслушах в някои от тези хора бях изумен от начина по който свиреха. Въпреки че очаквах дръм и басс концерт всъщност на живо тези хора преминаха през различни музикални стилове като дъб, джаз, реге, дръм&басс, броукен биит и т.н. Докато Bill Laswell през цялото време беше много сериозен, вглъбен и следящ звука на мониторите и визиите, Dr.Israel докато свиреше повдигаше атмосферата и с римите си. Логичен беше и биса след около 90 зашеметяващи минути в които публиката, репортерите пред сцената, барманите и всички останли хора не спряха да скачат и танцуват на музиката на Method Of Defiance.
Въпреки, че имаше още няколко групи на малките сцени след такъв концерт просто не ни се слушаше нищо и решихме това да е края на Synch 2007.
Като цяло се убедихме в силния лайн ъп и добрата организация, всичките зали бяха на много високо ниво - със много хубва звук и интересни визии, на яки места. Различните уъркшопи, изложбите и документалните филми които видяхме също бяха толкова добри. Въпреки че Атина не ни впечатли кой знае колко а напратови дори ни разочарова със много неща като движението по улиците което в сравнение със София е отвратително, високите цени, спящите наркомани по главните площади и липсата на полицаи, дългия път на връщане със влак който се развали и седяхме в тунел близо два часа и заради което си изпуснахме връзката за София, аз съм доволен от целия трип и ще го имам на предвид този фест и за следващата година.

Bonobo