Flow Festival 2008 - Helsinki

Малко дъжд, много слънце, приятни хора и красива музика на Flow Festival 2008!!!
Въпреки, че билетите за първите два дни на фестивала бяха изкупени няколко дена преди това, а за третя ден почти се стигна до същата ситуация, организаторите дадоха всичко от себе си за да направят това мероприятие едно много силно и запомнящо се събитие.
Общо взето финландците подкрепяха силно всичките банди и диджеи, а едно от хубавите неща в лайн-ъпа беше, че на двете главни сцени, където свиреха групите нищо не се застъпваше и веднага след края на един концерт на другата сцена започваше друг. Закъснения във времето почти нямаше та точно на време излезе Джейми Лидел и компания за един изключителен лайв. Лично за мен това беше един от най-добрите концерти на фестивала, но за съжаление не много дълъг. Много много качествен звук - соул, джаз, фънк, електро, бийт бокс и какво ли не друго в сета му, но всичко много професионално изсвирено (или семплирано по време на лайва). Та не случайно скандинавци и англичани ще го слушат пак скоро като съпорт на Елтън Джон !?!.
След това Kings of Convenience от Норвегия събраха повече от 4-5 хил.човека на главната сцена. Общо взето финландците подкрепяха всички банди, но тази точно пък е и много популярна там. Аз лично бях очарован от музиката на тези хора - много акустично и топло звучене - точно това от което имаха нужда хората по това време на вечерта.
Друго нещо което ми направи силно впечатление беше дъбстеп вечерта на една от сцените. Същност тази сцена е толкова добре развита там, че след полунощ повечето от хората бяха на тази сцена и подкрепяха гостите и финландските диджеи, и продуценти.
Малко бях разочарован от исландската банда Mum. След невероятно силния им концерт на Synch фестивал в Атина миналата година, на който с Кибагами бяхме свидетели, този за мен беше различен - в смисъл по-слаб (не само заради това, че някои от хората ги нямаше на сцената). За сметка на това една друга много яка банда от Исландия - Борко (в която също има хора от Mum), се представи отлично! Много свежи и забавни момчета, които същност срещнах 2 дни по късно, когато обикаляха по улиците на Хелзинки в ранните часове търсещи ´good bar´. Разправяха ми как ако съм имал път към Рейкявик задължително да отида в един бар (на който така и не запомних името), където те висели по цял ден за да се видим.
Друго нещо което много ми направи впечатление беше Moritz von Oswald feat. Vladislav Delay. Тримата музиканти същност бяха заключителния концерт на фестивала. Аз лично бях учуден в началото, когато около сцената беше изключително претъпкано, но след като концерта започна и се чу, че музиката не е толкова лесна за възприемане логично част от публиката си тръгна. Артистите свириха почти на тъмно (работеха само 4 малки прожектора), визиите се състояха само от черни и бели форми а музиката само от един цвят - черен, мрачен.
На мен така и не ми бяха достатъчни три дни музика въпреки, че слушах много различни и интересни групи. Иска ми се да отида и следващата година пак, но Финландия не е толкова близо до България и определено не е толкова евтино да се отиде с нашите заплати, но все пак ако някой някога има възможност да посети - силно препоръчвам!!!
Пък и Хелзинки е интересно място пълно с хубави хора.

Westmann Islands (Vestmannaeyjar)

Островите Вестманаяр!!! Приказка!
До Вестманаяр стигнахме с кораб от градчето Torlakshofn (Исландия). Пътя до там е около три часа (при хубаво време), три часа люлеене по вълните на Атлантическия океан. Голям е шанса да му стане на човек лошо от силното клатенето на кораба и за това е препоръчително да се взимат някакви хапчета преди пътуване. Аз така и не взех, но и нямах сериозен проблем, защото седях в долната част на кораба и само от време на време се качвах до горе (от вън) на чист въздух ( плюс мега силен вятър и лек дъжд). Времето беше много мъгливо и трябваше да стигнем много близо до островите за да можем да ги видим, и когато това стана гледката беше невероятна!!!
Вестманаяр представлява архипелаг от около 13-14 малки острова, като единствения обитаем остров със около 4,500 човека население и големина малко над 10 кв.км. е Хеймей.
Рано сутринта на 23 Януари 1973 от планината Елдфелл изригва вулкан и цялото население на острова е транспортирано в Исландия. Когато през Юли изригването спира част от населението се връща обратно, но голяма част от хората са загубили домовете си. До вулкана се стига много лесно от центъра на градчето (около 10 минути разстояние) а не е проблем да се слезе в кратера на вулкана, земята на които е все още топла и на няколко места излиза пушек. До преди няколко години хората използвали топлата земя за да затоплят питейната вода или да пекат хляб(като заравяли тестото на дълбочина 1-2 метра под земята в желязна кутия), но с течение на времето планината изстива. На около 1-2 км. от Елдфелл се намира друг много по голям кратер на вулкан неактивен в момента.
Вторя ден обиколихме доста голяма част от острова. Не беше проблем да идем до другия край на острова за да се качим до един хълм и метеорологичната станция на него. Този хълм същност е най-ветровитото място в Европа, където в рамките на една година максимума е 3-4 дни без да има вятър. Около този хълм може да се видят и прословутите птици Пъфин, които за съжаление са все по малко и по малко заради малкото риба, която е останала в тази зона.
Когато се разхождахме на острова можехме да видим другите по-малки острови около Хеймей. Виждаше се и Съртсей - вторя по големина остров от архипелага и един от най-ново създадените острови в света. През 1963 година изригва вулкан на около 130 метра под морското равнище, когато през 1967 година изригването спира над океана вече се е образувал Съртсей. В момента е строго забранено да се спира на острова, защото се правят редица изследваня относно възникването на живот там.
Третя ден изкачихме един от северните хълмове на острова, като от едната страна се виждаше градчето а от другата безкрайния океан и пътя до там (стръмен път на долу и една единствена къща на цялата тази планина).
Четвърти ден - ставане рано, 3 часа с кораба обратно към Torlakshofn и пътуване на автостоп с двама пяни поляци до Рейкявик.

Krisuvikberg / Iceland

Събота - 12 Април 2008. Времето беше чудесно и сутринта аз, и една германка с която работя тръгнахме на автостоп към Крисувик. Когато отидохме на шосето което води към тази местност чакахме изненадващо малко - около 5 минути и една кола спря. Изненадващо малко, защото пътя на който седяхме беше пуст и в тази посока - към Крисувик почти нямаше движение. Хората, които ни взеха се оказаха от Полша, бяха 4 човека и когато отвориха вратата не вярвах, че искат да ни вземат, защото почти нямаше място вътре. Те пътуваха към езерото преди Крисувик - Клеифарватн. Езерото се намираше на около 10 км. от този път а малко след това беше Крисувик. Оставиха ни край брега, направихме няколко снимки на замръзналата вода и продължихме пеша към Крисувик. Крисувик, е едно поле с няколко горещи малки кратера от които извира гореща вода. Когато вървим около горещата вода въздуха мирише много силно на сяра а земята ври сякаш под нея има горещ котлон. Нашата цел всъщност беше друга - на около 7-8 км. след Крисувик се намираше Крисувикберг. Крисувикберг е няколко километра дълга скалиста ивица по крайбрежието на атлантическия океан. Скалите са на височина около 30-40 метра, като са рязко отсечени и гледката е неописуема. След като стигнахме Крисувик, продължихме пеша по шосето а след това още няколко километра с една кола. От шосето поехме пряко към океана, вървяхме на там по много тежък път - изобилие от камани, кал и сняг. В местата, които имаше сняг беше малко опасно, защото не знаеш къде стъпваш - дали има дупка или голям камък от долу. След около един час ходене достигнахме една равна поляна, която в края беше отсечена а вълните на океана се разбиваха на около 40 метра под нас. Гледката беше изключителна!!! Тази земя се простираше на няколко километра и когато ходиш по нея и гледаш вълните долу, многобройните птици които живеят по скалите и безкрайния океан имаш чувството, че си достигнал края на света. Вървяхме по ръба на това поле около 40-50 минути и гледката ставаше все по вълнуваща и по вълшебна. Така и не видяхме фара, който бях видял в един гайд, но все пак това ми стигаше и решихме да се връщаме. Тогава направихме голяма грешка. Тъй като местността беше с формата на нещо като триъгълник и ние бяхме тръгнали от тази част в която шосето е по близо до океана, на връщане решихме да тръгнем от средата на ивицата към пътя (като се получаваше така, че разстоянието там е около 2 пъти повече). Въпреки, че цял ден беше много слънчево (около 10 градуса) и без признаци за промяна в далечината започнаха да се появяват облаци и решихме да вървим по бързо. Шосето до което трябваше да стигнем се виждаше в далечината, но коли нямаше. Вървяхме около 20 минути, когато Аилйин (момичето от Германия, което беше с мен) се подхлъзна,стъпи на криво и падна. Заболя я много силно, но след около 5 минути болката започна да преминава и продължихме. Озовахме се в една пресъхнала река, която трябваше да пресичаме няколко пъти. Това беше и най-трудното, защото беше много кално и каменисто. Продължавах да вървя и да следя за това къде са стигнали облаците, като в един момент чух писък, обърнах се и видях, че Аилйин е паднала отново. Този път беше по зле, почти плачеше от болка, беше стъпила на криво със същия крак и не можеше да ходи. Седяхме около 20 минути в очакване болката да премине а времето от слънчево и топло започваше да се сменя към студено, ветровито (почти дъждовно). Крака и не беше счупен, но се беше подул и беше трудно за нея да ходи. Започнахме да вървим много бавно, като тя изпитваше големи болки и трябваше да спира да почива. До пътя имаше около 40-50 минути нормално ходене, но с нашето темпо щяхме да стигнем за много повече. Ако времето не се влошаваше нямаше да ми пука толкова, но завалеше ли дъжд щеше да стане по лошо, когато калта се размекне още повече краката ще започнат да ни потъват в земята а и ще станем мокри понеже нямахме дъждобрани . Аз започнах да я нося на гръб за около 7-8 метра (добре, че е вегетарянка и е адски слаба и ниска, каза ми че тежи около 45 кг.) а след това тя ходеше около 15-20 метра и после аз пак я взимах за малко и така успяхме да минем известно разстояние. Качих я на гръб около 7-8 пъти и след това болката започваше да става по поносима а мен да ме боли гърба. Стигнахме на пътя след повече от 2 часа и започнахме да вървим към Крисувик отново. Причината беше, че коли не минаваха и се надявахме се там да има по голямо движение. Все пак след около 30 минути една кола премина, но не спря. Вместо очаквания дъжд заваля много силно сняг на големи парцали. Вървяхме по шосето и за около 1 час минаха 2-3 коли в нашата посока и 2-3 в обратно. Аилйн започваше да изпада в голяма паника(въпреки, че ходеше по добре се притесняваше от снега) и ми каза, че ще спира всички коли няма значение дали са в нашата посока, само и само да се махне от тук. Беше около 5 следобед и имахме още около 3 часа преди да се стъмни, аз не се притеснявах толкова, защото бях сигурен, че след като стигнем Крисувик ще си намерим кола, понеже мястото е туристическа атракция тук в Исландия. Най накрая точно преди Крисувик една кола спря и ни взе. Всичко свърши. Бяха една туркиня и един грък. Съседи!! Казаха че живеят в Лондон. Много мили хора бяха, въобще не знаеха нищо за Исландия и за местата които са интересни да се посетят. Днес им беше последен ден тук и отиваха към Тингвелир през Рейкявик (тъкмо в наша посока). Пътюм им показахме няколко места с интересни гледки. Спирахме за да правим снимки или да походим малко по леда на замръзналото езеро Клеифарватн, където ни бяха оставили поляците от които нямаше и след естествено след тези дълги 5-6 часа.

Исландия !!!

От както пристигнах в Исландия започнах да обичам зимата. Въпреки, че не очаквах толкова много сняг свикнах бързо и вече не ми прави впечатление когато е минус 5 градуса или повече. В Исландия всъщност има два сезона - дълга зима и кратко лято. През няколко месеца от зимата слънцето изгрява само за 2 или 3 часа в деня. През лятото (от края на Юни до Август) са белите нощи. Тогава през всичките 24 часа е светло, като само около полунощ няма слънце за два часа. Населението е около 330 хил. като около 30 хил. са чужденци (най много са хората от Полша). Аз всъщност работя с един поляк, една германка, испанка и двама исландци. Единия от исландците - Коли работи в спасителните служби на Исландия. Супер як човек е Коли, един от първите с който разговарях когато пристигнах тук. Няколко дни преди да го срещна той отива да изкачва Mýrdalsjökull (един от големите ледници на този остров) заедно със двама приятели. По време на изкачването времето се влошава доста бързо и вятъра започва да се движи с повече от 60-70 км. в час. Вятъра е толкова силен, че се налага да пълзят известно време а след това когато виждат, че няма друг шанс да продължат той прави в дупка в снега и там прекарват нощта. Разказва как никой не се притеснявал и прекарали нощта спокойно на около 1,5 метра под снега. На този ледник е и един от най-опасните вулкани в Исландия, който изригва по един два пъти на век. А този ледник има репутацията на едно от местата с най-отвратително време в света. Друг доста активен вулкан тук е Хекла, който от 1970г. изригва на около 9-10 години, та шанса да видя изригване на вулкан тази година тук в Исландия е около 50 процента. Коли е много як човек, с него можеш да си говориш за музика, кино, книги. Разказа ми за 'Ангели на Вселената' на Е.М.Гундмунсон (една много любима моя книга) за това че майка му работела в болница преди време и някои от героите в книгата били нейни пациенти. На близо до къмпинга в който живеем през делничните дни се намира прословутия тук национален парк Тингвелир. А срещуположно в другата посока се намира Гейсер. Гейсер е вторя по големина гейзер в света. В момента не е активен, но около него има още няколко по малки, но много интересни гейзери. Единия от тях Стоккър изригва на всеки 10 минути, като изхвърля вода на около 30 метра височина. Зоната около гейзерите е изпълнена с горещи извори от който се носи пара. Земята на някои места бълбука сякаш ври. До Гейзер отидохме трима души, като използвахме хубавото време и стигнахме до там на авто стоп. В Исландия да пътуваш така е изключително безопасно и много хора го правят. Една от причините е, че цената на билетите за автобуси е доста скъпа (както всичко в Исландия - една бира в бар струва около 6-7 евро, един хляб е около 1,5 евро, билетче за градския транспорт е около 3 евро). Другия възможен начин да пътуваш в Исландия е със самолет. Влакове няма! Кола под наем не ми се мисли колко струва. В Исландия имат един главен път, който обикаля в кръг цялата страна. Голяма част от другите пътища са затворени през зимата, което може би е предпоставка за хората да си купуват големи ама наистина големи коли и да пробват да минават по такива места. Някои даже като, че ли обичат да потъват в снега и да засядат там с часове в очакване на някой. Когато се движехме на стоп нямаме никакви проблеми с езика. Абсолютно всички исландци, който срещнах до сега говорят и разбират английски!!! Изглежда един от основните фактори за това е, че по тяхната телевизия филмите който дават или големя брои американски предаваня са преведени със субтитри. Те не си дублират филмите и шоутата и това се получава нещо като безплатни курсове по английски. Та когато спирахме коли и искахме да стигнем до някъде нямахме никакви проблеми. Когато пътувахме към Гейсер от Рейкявик сменихме 4 или 5 коли и за два часа успяхме да стигнем (мисля, че това са около 100 км. но не съм сигурен). Всичките хора който спираха бяха страхотни, разказват ти за острова, за живота тук, за обичаите. В едната кола попаднахме на човек, които познава момиче от къмпинга в които живеем. В друга кола се оказа момиче което учи дизайн в Барселона и баща и всъщност е направил проекта за изграждането на къщата в която живеем в Хафнарфродур (третя по големина град с население 22хил.души. В този град живеем през уикендите а през седмицата сме на едно страхотно място дълбоко в планините около национален парк Тингвелир и най-студеното и голямо езеро в Исландия). Момичето каза, че всяко лято си идва, както и за по големите празници. Разказва че сравнение с цените в Исландия, Барселона и се струва изключително евтин град.
Задължително когато си чужденец исландците те питат дали опита от прословутата им акула. Аз опитах и знам, че няма да го направя пак никога. Едно от наи-отвратителни неща който съм опитвал някога. Те приготвят акулата по много стар обичаи - понеже акулата съдържа амоняк в кожата си, те я заравят под земята за 6 месеца за да може да се отдели този амоняк от нея. Някой хора в миналото пикаели върху земята за да засилят този процес... След 6 месеца се изважда месото и се яде на много малки хапки, обичат да пят заедно със едно тяхно традиционно питие - brannvin (което се прави от ферментирани картофи). Аз лично след 3 хапки от акулата и една чашка - 50грама с това силно питие (някъде около 50 градуса) имах главобол два часа. Всъщност акулата не вярвам да я ядът често, сигурно е само за пред туристите. Друго нещо което исландците много обичат да ядът е агнешки глави. Продават ги дори в супермаркетите, както си гледаш зеленчуци, плодове, сирена и изведнъж виждаш един куп агнешки глави, пушени варени агнешки глави ( с очите и езика, които те също обичат). Това със сигурност аз поне няма да пробвам !!! След акулата ми стига толкоз мъка! Иначе исландците са супер яки хора, в Рейкявик и околните 2-3 града (което прави един голям град) живеят 2/3 от населението на Исландия. Някои части на страната са дота пусти и ако отидеш там може да се случи така, че да не срещнеш човек в продължение на дни (за пример в западните фиорди живеят около 7 хил.души, в източна Исландия пък са около 15 хил.души). В Рейкявик през уикендите става нещо страшно! Вечер всички хора излизат по улиците и отиват в заведения и пият. Когато излезеш на главната улица в 1-2 сутринта(петък или събота) може да срещнеш много повече хора от колкото през деня. Всички са на вън и обикалят, имаш чувството, че някъде е имало голям концерт и хората сега се прибират. Но не, те сега излизат! Ако влезеш в един нормален бар картинката която виждаш там е следната - 80 процента от клиентите са момичета, по голяма част от тях разбира се с руси коси и сини очи и ако е петък или събота всички са пяни, пеят, пляскат, викат, снимат се и се забавляват.И разбира се са с най-модерните дрехи в момента. Дори и да е зима и да вали, голяма част носят поли, токчета и т.н. Имат много богата музикална сцена, за толкова малка страна имат супер много банди!!!Нещо като клише е това, че в столицата всички хора са или музиканти или дизайнери. Повечето банди не са известни в световен мащаб, но са доста популярни тук. Все пак имат и звезди, които хората извън острова знаят ( Bjork, Sigur Ros, MUM, Gus Gus, Jef Who, Emiliana Torini ..) и ако се разхождаш по главната улица на Рейкявик (където са всички популярни клубове, магазини и т.н) има голям шанс да срещнеш познати лица от музикалния бизнес.
Освен красивата природа тук може да се видят някой красиви явления, като Полярните сияния. Преди около 2 седмици времето беше перфектно за тях - ниски температури, чисто небе и без вятър. Седяхме в къщата в Хафнарфродур и гледахме, когато един от служителите на тази гуестхаус дойде и ни предложи да ни закара извън града, където ще е много по ясно. В полунощ се качихме в колата и потеглихме към планините. Около 25км по късно се озовахме в една зона изцяло обградена от планини. На близо имаше езеро (не помня името, но се оказа че е най-дълбокото в Исландия). Гледката беше страхотна в този район, заобикаляха ни огромни скали. Оказа се че всъщност този район е използван от НАСА за да тренират космонавти и луноход (понеже повърхността се доближава до тази на луната). Няколко километра по на вътре имаше район с горещи извори от който излизаше пара. Бяхме там около 1 след полунощ и атмосферата беше като във филм на ужасите. От земята и от изворите излизаше пара, беше адски тъмно и единственото което се чуваше бяха стъпките по снега и бълбукащата земя. След около половин час чакане в небето се оформи дълга бяла линя, която постепенно започна да става зеленикава. В продължение на 15 минути в небето се оформяха зелени фигури, който изчезваха за малко и после пак се появяваха. Малко преди да заминем статива се счупи и нямаше как да заснемем нещо, но определено в края на годината ще успеем да го направим.
Това като първа част се получи що годе добре, ще напиша нещо след време отново, може би повече за природата и местата които видях/ще видя.

http://picasaweb.google.com/sokomko/Iceland/
http://zxasq.blogspot.com/