Въпреки, че билетите за първите два дни на фестивала бяха изкупени няколко дена преди това, а за третя ден почти се стигна до същата ситуация, организаторите дадоха всичко от себе си за да направят това мероприятие едно много силно и запомнящо се събитие.
Общо взето финландците подкрепяха силно всичките банди и диджеи, а едно от хубавите неща в лайн-ъпа беше, че на двете главни сцени, където свиреха групите нищо не се застъпваше и веднага след края на един концерт на другата сцена започваше друг. Закъснения във времето почти нямаше та точно на време излезе Джейми Лидел и компания за един изключителен лайв. Лично за мен това беше един от най-добрите концерти на фестивала, но за съжаление не много дълъг. Много много качествен звук - соул, джаз, фънк, електро, бийт бокс и какво ли не друго в сета му, но всичко много професионално изсвирено (или семплирано по време на лайва). Та не случайно скандинавци и англичани ще го слушат пак скоро като съпорт на Елтън Джон !?!.
След това Kings of Convenience от Норвегия събраха повече от 4-5 хил.човека на главната сцена. Общо взето финландците подкрепяха всички банди, но тази точно пък е и много популярна там. Аз лично бях очарован от музиката на тези хора - много акустично и топло звучене - точно това от което имаха нужда хората по това време на вечерта.
Друго нещо което ми направи силно впечатление беше дъбстеп вечерта на една от сцените. Същност тази сцена е толкова добре развита там, че след полунощ повечето от хората бяха на тази сцена и подкрепяха гостите и финландските диджеи, и продуценти.
Малко бях разочарован от исландската банда Mum. След невероятно силния им концерт на Synch фестивал в Атина миналата година, на който с Кибагами бяхме свидетели, този за мен беше различен - в смисъл по-слаб (не само заради това, че някои от хората ги нямаше на сцената). За сметка на това една друга много яка банда от Исландия - Борко (в която също има хора от Mum), се представи отлично! Много свежи и забавни момчета, които същност срещнах 2 дни по късно, когато обикаляха по улиците на Хелзинки в ранните часове търсещи ´good bar´. Разправяха ми как ако съм имал път към Рейкявик задължително да отида в един бар (на който така и не запомних името), където те висели по цял ден за да се видим.
Друго нещо което много ми направи впечатление беше Moritz von Oswald feat. Vladislav Delay. Тримата музиканти същност бяха заключителния концерт на фестивала. Аз лично бях учуден в началото, когато около сцената беше изключително претъпкано, но след като концерта започна и се чу, че музиката не е толкова лесна за възприемане логично част от публиката си тръгна. Артистите свириха почти на тъмно (работеха само 4 малки прожектора), визиите се състояха само от черни и бели форми а музиката само от един цвят - черен, мрачен.
На мен така и не ми бяха достатъчни три дни музика въпреки, че слушах много различни и интересни групи. Иска ми се да отида и следващата година пак, но Финландия не е толкова близо до България и определено не е толкова евтино да се отиде с нашите заплати, но все пак ако някой някога има възможност да посети - силно препоръчвам!!!
Пък и Хелзинки е интересно място пълно с хубави хора.
0 коментара:
Публикуване на коментар