Westmann Islands (Vestmannaeyjar)

Островите Вестманаяр!!! Приказка!
До Вестманаяр стигнахме с кораб от градчето Torlakshofn (Исландия). Пътя до там е около три часа (при хубаво време), три часа люлеене по вълните на Атлантическия океан. Голям е шанса да му стане на човек лошо от силното клатенето на кораба и за това е препоръчително да се взимат някакви хапчета преди пътуване. Аз така и не взех, но и нямах сериозен проблем, защото седях в долната част на кораба и само от време на време се качвах до горе (от вън) на чист въздух ( плюс мега силен вятър и лек дъжд). Времето беше много мъгливо и трябваше да стигнем много близо до островите за да можем да ги видим, и когато това стана гледката беше невероятна!!!
Вестманаяр представлява архипелаг от около 13-14 малки острова, като единствения обитаем остров със около 4,500 човека население и големина малко над 10 кв.км. е Хеймей.
Рано сутринта на 23 Януари 1973 от планината Елдфелл изригва вулкан и цялото население на острова е транспортирано в Исландия. Когато през Юли изригването спира част от населението се връща обратно, но голяма част от хората са загубили домовете си. До вулкана се стига много лесно от центъра на градчето (около 10 минути разстояние) а не е проблем да се слезе в кратера на вулкана, земята на които е все още топла и на няколко места излиза пушек. До преди няколко години хората използвали топлата земя за да затоплят питейната вода или да пекат хляб(като заравяли тестото на дълбочина 1-2 метра под земята в желязна кутия), но с течение на времето планината изстива. На около 1-2 км. от Елдфелл се намира друг много по голям кратер на вулкан неактивен в момента.
Вторя ден обиколихме доста голяма част от острова. Не беше проблем да идем до другия край на острова за да се качим до един хълм и метеорологичната станция на него. Този хълм същност е най-ветровитото място в Европа, където в рамките на една година максимума е 3-4 дни без да има вятър. Около този хълм може да се видят и прословутите птици Пъфин, които за съжаление са все по малко и по малко заради малкото риба, която е останала в тази зона.
Когато се разхождахме на острова можехме да видим другите по-малки острови около Хеймей. Виждаше се и Съртсей - вторя по големина остров от архипелага и един от най-ново създадените острови в света. През 1963 година изригва вулкан на около 130 метра под морското равнище, когато през 1967 година изригването спира над океана вече се е образувал Съртсей. В момента е строго забранено да се спира на острова, защото се правят редица изследваня относно възникването на живот там.
Третя ден изкачихме един от северните хълмове на острова, като от едната страна се виждаше градчето а от другата безкрайния океан и пътя до там (стръмен път на долу и една единствена къща на цялата тази планина).
Четвърти ден - ставане рано, 3 часа с кораба обратно към Torlakshofn и пътуване на автостоп с двама пяни поляци до Рейкявик.